Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Фотоизложбата "Спомен за присъствие"

Фотопис
„Мълчание, което е забравил в бързината напусналият наемател”
Този стих от поета Георги Рупчев е поместен на плаката на изложбата „Спомен за присъствие”. Днес живеем бързо, затрупани от проблеми, тичаме насам-натам и рядко се поспираме да се вгледаме, за да видим нещата и хората около нас. Като не забелязваме много важни моменти, изхабяваме времето. И след нас остава само мълчание. Във фотографиите на Стоян Радулов са уловени такива мигове - „Спомени за присъствие”. Снимането, наред с писането, е едно от най-интимните изкуства. А попитан за интимността в този случай, Стоян Радулов ще Ви отговори, че „писането, както и фотографията, са израз на един вид душевен ексхибиционизъм.” Да, на пръв поглед думата изглежда грубо, с нюанс на някакъв вид нечистоплътна медицинска патология. Но всъщност не е ли това осъзната потребност за общуване, впрочем – общуване в чист вид. От едната страна е авторът, който споделя своето желание за обмен на идеи, чувства, емоции, впечатления... - без да изисква, да повелява, дори не моли. Той по същество заявява: „Ето това съм аз, това мога, това ме вълнува, искаш ли да си поговорим за тези неща, ако смяташ, че ще ти е интересно?” От другата страна е читателят или зрителят, който е свободен да приеме или откаже това общуване, да се съгласи или да отхвърли поканата, както и идеите, емоциите, поуките, ако щете, които би могъл да извлече. При това този вид общуване се осъществява по един фин, ненатрапващ се, толерантен начин, олицетворяващ идеята за живеене без да се пречи на никой друг, идеята за живот по-скоро с възможности, отколкото със задължения. Защото наистина това общуване е просто още една възможност за сближаването между хората, ако те имат нужда и поискат това. Като автор, е сигурно, че Стоян Радулов вече е направил първата, втората, третата, вече няколко крачки в тази посока. Оттук насетне е работа на зрителя или читателя да реши дали и той има нужда от това. Може да се каже още, че подобно общуване с изразните средства, които ни предлага изкуството, е въпрос на свободен избор, при който едната страна вече е избрала, без да задължава другата да избира, но при всяко положение й предоставя още една възможност за избор.
Ето защо фотографиите от изложбата „Спомен за присъствие”, както и поезията на Стоян Радулов, впрочем, са за това мълчанието между нас да бъде нарушено.
Вестник "Време"

Вестник "Оборище"

Няма коментари:

Публикуване на коментар